Ако си пропуснал да следиш събитията, ето как ги видях аз, хронологически:

• 18 Март 2009 – Заговори се, че IBM преговаря за закупуването на SUN. Двете компании отказаха да коментират слуха.
• 25 Март 2009 – Пол Отелини, изпълнителния директор на Intel, коментира че SUN си търсели купувач от известно време, поради продължаващото понижаване на цената на акциите си и лошите финансови резултати.
• 02 Април 2009 – Заговори се за конкретна цена на сделката, около 7 млрд. долара (9.50 на акция). За сравнение, капитализацията на SUN през 2001 е достигала 200 млрд.
• 05 Април 2009 – Сделката се разпадна, според слуховете, защото IBM опитали да свалят цената на 9.40 долара на акция.
• 09 Април 2009 – Нийл Макалистър прозорливо предполага какво ще се случи. Браво на него.
• 20 Април 2009 – Без повече слухове и шумотевица и двете компании (Oracle и SUN), едновременно излизат с официални съобщения на сайта си: Oracle Buys Sun и Oracle to Buy Sun. Сключили са окончателно споразумение, според което Oracle ще придобие SUN. Сделката е за 7.4 млрд. долара (или 9.50 долара на акция), което съответства на първоначалната оферта на IBM. Преди да стане факт сделката, предстои одобрение на решението от акционерите на SUN и регулаторните органи.
• 21 Април 2009 – Стив Балмър и (предполага се) IBM са доста изненадани от сделката. Говори се, че IBM са се надявали да свалят цената на SUN след прекратяването на предишните преговори (виж по горе).

В повечето коментари за SUN се говори като за хардуерна компания, която прави сървъри, но всъщност SUN е много повече от това. Това е фирмата, която създаде най популярния език за програмиране, Java Community Process, Open Office, Open Solaris, ZFS. Единственото с което Oracle са известни, е наистина изключителната си база от данни, но само толкоз. Е, също и със забележителното си неумение да предложат добра Java-базирана платформа за разработка на софтуер. Тъй че аз съм напълно съгласен с Пол Отелини (виж по горе):

I’d rather have Sun be independent I guess.

Попаднах на една много оргинална идея. Факт е, че хората не обичат да плащат за нещо, което е безплатно. Затова, какво би могъл да направиш, ако предлагаш нещо безплатно и все пак искаш да те подпомогнат за усилията ти? Накратко:

• Ако сложиш бутон Donate на сайта си, едва ли ще се намерят много потребители да ти дадат пари, просто защото си го сложил там (макар и да си направил нещо полезно, което те да свалят).
• Ако сложиш Google Ads на сайта си, потребителите едва ли ще кликат много на линковете там, просто защото твърде добре са се научили да игнорират тези карета (ти също го правиш, нали?).

Затова, защо не те почерпят бира ;).

Днес попаднах на интересна новина от официалния блог на Google.

Лентата с инструменти за Internet Explorer не ме вълнува особено, но като погледнах картинката с новия Quick Search Box (виж вляво) ме порази приликата с един инструмент, за който писах преди време – Launchy.

Аз ползвам Launchy и това е един наистина уникално прост (поне като идея) и полезен инструмент, поради което не съм учуден, че Google са решили да взаимстват идеи от него. Това, което ме разочарова обаче (и ме провокира да напиша този пост) е, че никъде не се споменава за иновативния оригинал. Ясно е, че Google все пак са комерсиална компания, но споменаването на един новаторски, безплатен продукт с отворен код, едва ли би навредило на бизнеса им. А от друга страна това признание би било заслужено за автора на Launchy, който едва ли е направил много пари от оргиналния си софтуер.

И друго, което ме учудва доста – Google наистина ли си мислят, че ще отделя място на претъпканата си таскбар за да имам този Quick Search Box?! Поведението на Launchy е доста по елегантно – стои във фонов режим и се показва само когато ти потрябва, с натискането на Alt + Space.

Опитайте безплатната имейл услуга на Google. Направете си имейл днес.

Сега, от една страна е очевидно, че аз вече съм опитал безплатната имейл услуга на Google и я ползвам (виж снимката). Някой би казал, тия защо рекламират, като виждат че човека вече е логнат?!

Но от друга страна – може би Google просто не използват личните ти данни (и факта, че има сесия на логнат потребител), което си е яко. Така трябва да бъде!

Тази история ми напомни друга интересна подробност – ако ползваш AdWords, в каретата които пускаш нямаш право да използваш само главни букви или твърде много възклицателни знаци, за да не се дразни потребителя. Т.е. рекламата трябва да е информативна, не манипулативна. И така трябва да бъде!

Наскоро попаднах на интересна колекция от презентациите на Стив Джобс от Macworld Expo за последните 10 години (1998 – 2008). Тъй като някои от филмчетата не са с добро качество (видео и/или звук), съм сложил линковете тук, като съм заменил тези, за които имаше по добра алтернатива, с по добро качество:

• Macworld 1997: The Microsoft Deal – това видео го няма в оргиналната колекция, но на мен лично ми е любимо. Не толкова защото това е може би най-унизителния момент в кариерата на Стив Джобс (виж тук), а по скоро поради изключителното хладнокръвие, с което той се справя със ситуацията.
• Macworld 1998: iMac
• Macworld 1999: iBook
• Macworld 2000: G4 Cube
• Macworld 2001: PowerBook G4
• Macworld 2002: iMac G4
• Macworld 2003: PowerBook, Safari
• Macworld 2004: iPod Mini
• Macworld 2005: Mac Mini
• Macworld 2006: Intel based MacBook Pro
• Macworld 2007: iPhone
• Macworld 2008: MacBook Air

Повод за подобни публикации беше новината, че господин Джобс няма да представи встъпителната реч на Macworld 2009. Новината беше съпътствана с безпрецедентно обръщение на Стив Джобс чрез открито писмо на сайта на Apple, където той споделя за проблеми със здравето си – хормонален дисбаланс, който е довел до значителна загуба на тегло. Откровението на IT гуруто беше повод, да се заговори за поредното феноменално откритие на Apple – най-тънкото CEO в индустрията ;).

Macworld 2009 мина с една нелоша презентация на Фил Шилер, която обаче е далеч от настроението и ентусиазма с които големия Стив заразяваше аудиторията. И докато из нета се ширеха спекулации относно това как би се справил Apple без своя господар (а аз седмица след седмица отлагах този пост ;)), последва още един удар върху Apple общността. Последва второ обръщение на Стив Джобс, отново чрез писмо, в което той признава, че е подценил здравословните си проблеми и си взима отпуска до Юни 2009 (!). Не само това, но и назначи свой заместник (заместници).

Аналогията с 2004 и борбата на Джобс с рака е неизбежна. Фактът, че тогава целият мениджмънт на Apple успя да потули новината достатъчно дълго,  за да се види светлина в края на тунела, буди размисъл. Дали сега положението е наистина толкова зле, че закона задължава оповестяването на новината (Apple все пак е публична компания и има задължение да информира акционерите своевременно за събития, свързани с бъдещето на компанията)? Или може би това е проверка за стойността на компанията (Apple), в случай че Стив го няма наоколо? Дали наистина Apple ще се справи без своя основател?

Каквато и да истината в този случай, едно е ясно – светът на IT индустрията няма да същия без един от пионерите си и неговото ярко присъствие.