Днес се сетих за “Играта на Джери”, 5-минутното филмче на Pixar, което спечели Oscar за късометражен анимационен филм през 1998. Ако си пропуснал да го гледаш, възползвай се ;).
Като го изгледах и се сетих за нещо друго. Обърни внимание как в края на партията, Джери бута царя си, с което би следвало да покаже, че се предава. Същото нещо можеш да го видиш и тук, в две сцени от “Невинни ходове (Searching for Bobby Fischer)” (както и в една камара холивудски филми):
От мен да знаеш, че шаха е джентълменска игра. Ако някога играеш шах с някой друг (не като Джери, сам ;)) и се случи да загубиш, протегни ръка и бъди първия, който да поздрави съперника с победата. Защото за да се научиш да печелиш, първо трябва да се научиш да губиш достойно. Ръкостискането преди и след партията е толкова важно, че е залегнало в правилата на ФИДЕ – спомни си за скандала с Иван Чепаринов миналата година:
Отказът за ръкостискане с опонента преди началото на партията се счита за нарушение на етичния кодекс на Международната шахматна федерация (ФИДЕ).
Всъщност статията не е вярна, партията се преигра (където Чепаринов пак загуби), но не това е важното в случая.
А това с бутането на царя го забрави – холивудски простотии.