Модел: Ericsson GA-628
Година: 1998
Взех го с предплатена карта на Vodafone UK. Не че можех да си го позволя, но не издържах на изкушението. Ericsson по онова време си беше един от водещите производители на телефони, а GA-628 се характеризираше с двуредов дисплей (за пиксели тогава, никой не говореше).
Ползвах телефона около месец и след като се прибрах в България се опитах да го продам. Тогава разбрах, че телефоните можело да се “кодират” и за да работят с други мрежи, не на оператора от който си го закупил, трябва да си намериш човек, който да го разкодира. Срещу пари, естествено. Авантюрата, в края на краищата, ми излезе скъпо, но пък си беше яко по онова време да имаш мобилен телефон.
Модел: Motorola T2288
Година: 2000
Една приятелка ми го донесе от Германия. Номерът с “разкодирането” вече го знаех и този път ми излезе само 15 лева. Спомням си, че след като си получих телефона, се редих половин ден на опашка за SIM карта на единствения тогава оператор в България, Mobiltel. Телефонът не беше нещо особено, но ставаше.
Модел: Nokia 7110
Година: 2002
Взех си телефона на старо – нямах пари да си го взема нов. Пък и модела беше донякъде морално остарял – беше излязъл преди две-три години (през 1999-та). Момчето, от което го взех, си беше взел чисто нов Nokia 6310 и затова продаваше 7110-ката. Благородно му завиждах, че може да си го позволи.
Иначе 7110, сам по себе си, беше доста добър телефон. Много хора бъркат, че това е модела, ползван във феномелната първа серия на “Матрицата” (сещаш се, пакета който Нео получи в офиса и в който имаше телефон) – това не е вярно. Там ползваха 8110.
Спомням си че това беше първия телефон, на който си качвах мелодии (ringtone-ове). Даже имаше интернет сайтове, през които можеше да си изпратиш мелодия на телефона – на някои от тях при това, безплатно.
Модел: Sony Ericsson P800
Година: 2004
Уникален телефон, един от първите истински смарт-телефони. Истината е, че отидох в магазина с нагласата да си взема новата “джапанка” на Nokia (Nokia 6600), но когато видях Sony Ericsson-а, не можах да се сдържа. Самата демонстрация се състоеше в това да ти пуснат рекламно филмче на самия телефон. А като поцъкаш малко и по touch-екрана, вече си “олекнал” с няколкостотин лева. Най интересното е, че това с видеото не беше трик – намирал съм си дългометражни филми, които можех да гледам на самия телефон.
Уникално устройство, за времето си. Бях събрал едно DVD със софтуер, който съм намерил из нета – имаше симулатор за SEGA игри (който ти позволяваше да си пускаш SEGA игри на телефона), VNC клиент (е, вярно е че се виждаше само около 5% от десктопа, но все пак …), SSH клиент и още една карама друг софтуер. Уникално устройство.
За малко да забравя – един от първите Symbian телефони на пазара. Да те подсетя – Nokia пуснаха първия си Symbian телефон с touch-екран през 2008 г., а P800 излезе 2002 г.
Модел: Sony Ericsson K750i
Година: 2006
Още един великолепен екземпляр от рафта на Sony Ericsson. Този път не толкова “смарт”, но все пак чудесен телефон. Това което ме изуми, е колко лесно свикнах да го ползвам и колко много ми хареса добре замисления му потребителски интерфейс. Още тогава, Sony Ericsson бяха “измислили” notification bar-а, който в момента го има на Андроид – като натиснеш бутона точно над джойстика, се покаваше екран с всички събития, аларми, обаждания, които си пропуснал.
Това е и първия телефон, на който пробвах Opera Mini, работеше перфектно. Великолепен телефон.
Модел: Nokia E66
Година: 2008
Голямо разочарование. Така и не разбрах как Nokia са допуснали че някой, който си купи телефон от бизнес серията им (Eхх), ще остане доволен от устройство, чиято батерия “пада” всеки божи ден. Не можах да разбера защо, но дори и да говоря само 2-3 пъти на ден и да не правя почти нищо друго на телефона, батерията “умираше” за не повече от ден и половина. Повярвай ми, пробвах го – зареждам телефона, пускам task manager и убивам всички процеси, които не мисля за полезни и въпреки това след максимум ден и половина, телефона “умира”. Защото няма батерия. Абсурдно. Като добавиш и “брадатия” S60 интерфейс … огромно разочарование.
Иначе като изработка телефона не беше никак зле – беше доста здрав и си личеше, че е качествен. Изпускал съм го няколко пъти на асфалт, на плочки и т.н. – нямаше и драскотина по корпуса. Механизмът за отваряне и затваряне също беше солиден. И браузърът не беше лош.
Модел: HTC Magic
Година: 2009
От HTC Magic има много какво да се желае, но все пак имай предвид, че това е едва втория модел с Android. По едно време много се бях ядосал на HTC, защото оргиналния софтуер започна да бави доста и да ме изнервя, но тогава реших да експериментирам с ROM-ове на XDA Developers и съм много доволен. HTC Sense преобразява телефона и му дава нов живот. Ако имаш Android телефон, задължително му качи Sense – уникално добър е.
За Magic съм писал и преди, така че няма да изпадам в подробности.
Какво се чудиш? Направи собствената си мобилна биография и постни линка като коментар.
P.S. “Откраднах” идеята оттук.